Описание на номинациите 2016

Любим писател – за цялостен принос

Агоп Мелконян: Автор на романа „Смърт в раковината“, сборниците с фантастични повести и разкази „Спомен за света“, „Греховно и неприкосновено“, Via Dolorosa, „Сенки от плът“, „Суматоха за душите“, „Нагоре по стъпалата към Бога“, на голям брой пиеси и сценарии за филми, поет. Негови произведения са преведени на девет езика. Носител на „Гравитон“. Три разказа на Мелконян са поместени в учебниците по литература. Вдъхновил началото на творческия път на множество български писатели фантасти.


Велко Милоев: Автор на над 30 разказа и една книга-игра, с два самостоятелни сборника – „Нанокомпютър за вашето дете“ и „Където не сте били“. Носител на „Гравитон“. Превеждан на английски и руски език. Много негови разкази са публикувани в периодиката и различни сборници и алманаси. Прозата му е колкото кратка, толкова и въздействаща. („Един от най-любимите ми фантастични разкази изобщо е неговият „Всичко, което наричаме небе" – от номиниращия.)


Весела Фламбурари: Детски приказник и куклар 🙂 по душа. Известна може би най-много с фентъзи поредицата „Приказки от горната земя" – „Мина, магиите и бялата стъкленица" и „Мина и магията за предсказание". Притежава вдъхновяваща артистична натура, която предизвиква детското и въображението у хората и поощрява младите таланти.


Любен Дилов: Автор на твърда и социална научна фантастика. Заедно с Агоп Мелконян разчупва шаблоните на жанра и внася реализъм и психологичност („Жестокият експеримент“, „Незавършеният роман на една студентка“). Повече от тридесет негови книги са преведени на над 30 езика (вкл. в САЩ и Япония) с общ тираж над 1,1 млн. Сред най-известните са „Атомният човек“, „Тежестта на скафандъра“, „Парадоксът на огледалото“, „Пътят на Икар“ (награден със специална награда от Еврокон през 1976 г.), „Двойната звезда“ и др. Учредява и връчва наградата „Гравитон“.


Любомир Николов – Нарви: Човекът, довел Толкин в България – и продължил делото му със „Сивият път“ и „Забравени сказания“. Известен е като „бащата“ на книгите-игри у нас – написва 29 от тях и един страт. Автор на четири романа (сред които „Къртицата“), няколко повести („Червей под есенен вятър“, „По стената“ и др.) и носител на редица награди, между които „Еврокон“ и „Най-добър роман на десетилетието“ (1990-1999 г.) за „Десетият праведник“.


Никола Русев: Белетрист, драматург и сценарист, автор на фентъзи и нефантастични произведения и приказки. Най-известен е с романа си „Приказка за Стоедин“ (1974), претърпял множество преиздания, и с пиесата „Как писар Тричко не се ожени за царкиня Кита, с китка накитена“.


Николай Теллалов: Фантаст, змеелог, писател, преводач, художник. Творбите му се отнасят към жанровете магически реализъм, научна фантастика и алтернативна история. През 1998 г. излиза първата му книга „Да пробудиш драконче“, с която започва „змейската“ му поредица, кулминирала в „Слънце недосегаемо“. През 2007 г. се появява романът „10-9“, в който основна тема е нанотехнологията с нейните измерения, области на приложение и бъдеще. От 2011 г. сътрудничи на списание „Осем“ със свои разкази, научни статии и есета.


Петър Бобев: Създава приключенски романи (много от тях с фантастичен елемент), научна фантастика, историческо четиво, приказки и др. Няколко поколения млади читатели са израснали с книгите му и са се учили на активно добротворчество. По редица показатели той се доближава до доайена на този род литература Жул Верн. Превеждан на няколко чужди езика. Сред най-известните му рожби са романите „Галатея“ (1967), „Отмъщението на мъртвия инка“ (1976), „Зеленият вампир“ (1987), „Фаетон“ (1988) и т.н.


Светослав Славчев: Автор на научнофантастични и криминални произведения. Създава над 25 книги, 35 телевизионни и радиопиеси, както и сценарии. Основен мотор на списание „Космос“ и член на редколегията на библиотека „Галактика“. Разказите му са преведени в цяла Източна Европа и Япония. Носител на наградата „Гравитон“ за цялостен принос към българската фантастика. Най-известен е със сборниците си „Крепостта на безсмъртните“ (1970), „Следа към Вега-Орион“ (1979), „Шпага с рубини“ (1988) и „Незабравимо“ (2006).


Янчо Чолаков: Напредничав литературен модел и схващания за фантастиката, приложени на практика: фантастиката като следствие от прозата, в която е облечена, а не като голо изложение на „идеи“ („Историята на самотния редник“); смело боравене с явления и артефакти от българската култура и история („Запалѝ свещ на дявола“); неприкрита ирония, демонстрираща, че владее фантастичните похвати, които използва, до степен да се заиграва с тях; игра с езика, еквивалент на тази на Зелазни в английския.


Оттеглени: Елена Павлова (по нейно желание), Явор Цанев (по негово желание и по желание на номиниращия Александър Торофиев)

Любимо издателство – за цялостен принос

Аргус: Учредено от Александър Карапанчев, Димитър Ленгечев и Светослав Николов през 1992 г. По-късно към тях се присъединяват Петър Колев и Емануел Икономов. Издава поредиците „Фантастика“ (преводна), „Нова българска фантастика“, „Незабравимо“, „100% крими“ и отделни книги. Десет пъти организира конкурса „Фантастика през 100 очи“ за най-добри български творби (романи и разкази). Отличено е с „Гравитон“ – една от най-престижните български награди в жанра.


ЕГИ: Специализирано за чуждестранна и българска фантастика. Негов основател и собственик е Емануел Икономов. Най-известно е със своята осемтомна поредица „Фантастична антология“ (съставители: Джак Дан и Гарднър Дозойс), която съдържа тематично подбрани англоезични разкази, и с петте си годишника за българско фантастично изкуство „Ваяния“. Публикувало е и отделни книги от наши автори.


Орфия: Основано през 1990 г. с президент Ивайло Рунев като първото частно издателство след промените, специализирано за фантастика. Издава поредицата „Фантастика Орфия“, поредицата „Фентъзи Гид“ и поредица „Меч и Магия“. Заедно с ИК „Камея“ публикуват първите книги от „Кристална библиотека“. Съвместно с издателство „Неохрон“ издават поредицата от алманаси „SF трилър“. През 2002 г. основава наградата „Златна руна“, присъждана ежегодно за особени заслуги в сферата на фантастиката и фентъзито.


Офир: Основано в Бургас през 1993 г. от Янчо Чолаков, Я. Желев и Георги Милев. Издава библиотека „Фантастика“. През 1997 г. получава награда „Гравитон“, „за издателска смелост“, а през 2001 г. – отличие от националния конкурс на Министерството на културата, за сборника „Моделириум“. Последните му издания са авторските сборници на Янчо Чолаков „Упражнения по безсмъртно писане“ (2009) и „Целият свят в ръцете“ (2014).


Сдружение „Книги-игри“: Ориентирани са предимно към детско-юношеската литература, като предоставят възможност на българския читател да се запознае с интерактивни произведения от Франция, Испания, Англия, Русия… Oсновават ежегодната награда „Златна никса“ за най-добра книга-игра, провеждат ежегоден конкурс за книги-игри, който дава поле за изява на българските автори на страниците на „Призвание герой“. Освен сборника и преводните книги-игри издават и други интерактивни заглавия.


Човешката библиотека: Екип от писатели, преводачи и фенове, чиято основна мисия е популяризирането на качествената литература (със силен акцент върху фантастични творби), в България и по света. Издава поредица „Човешката библиотека“, сред чиито заглавия са „Последният еднорог“ от Питър С. Бийгъл и „Слънце недосегаемо“ от Николай Теллалов, както и алманаха „ФантАstika“.


Artline Studios: От самото начало на съществуването си издава интригуващи книги и поредици, с които „големите“ не искат да се захващат; вероятно единствено в България специализира в стиймпънка (както и в „рискови“ книги за по-млада публика): Патрик Нес, Брандън Сандерсън, Дерек Ланди, Иън Макдоналд… Същевременно публикува манга и комикси, за които също е пионер на пазара, особено: „Наруто“, „Блексед“, „Планетата на маймуните“. Качеството на изданията като правило е безкомпромисно.


Deja Book: Издава на български език знакови за класическата фантастика и хоръра произведения като „Дракула“ на Брам Стокър, „Монахът“ на Матю Грегъри Луис и други, а също и много образци на съвременното течение фантастика, като „Кутия за птици“ на Дж. Малерман, „Граница“ на Маккамън и пр.


Оттеглени: Гаяна (по желание на Явор Цанев)

Любим преводач – за цялостен принос

Адриан Лазаровски: Превежда от английски и руски. Преводите му на Хауърд Лъвкрафт и на новите издания на Стивън Кинг са еталон за изпипване и отдаденост. Други автори от „ресора“ му са Владимир Набоков, Рей Бредбъри, Роалд Дал, Ричард Матисън, Робърт Блох, Лорд Дансени.


Виолета Чушкова: Най-известна с преводите си за библиотека „Галактика“, сред които са „Недокоснат от човешки ръце“ на Робърт Шекли, „Галактическа болница“ на Джеймс Уайт, „Тунел под света“ на Фредерик Пол, „Зелените хълмове на Земята“ на Робърт Хайнлайн, „Дюн І и II“ на Франк Хърбърт, „Прекрасният нов свят“ на Олдъс Хъксли. Превежда и „Играта на Ендър“ от Орсън Скот Кард.


Любомир Николов – Нарви: Превел е над 100 книги от най-различни жанрове. Сред тях са „Властелинът на пръстените“ от Дж. Р. Р. Толкин, за която получава Наградата на Съюза на преводачите в България, „Силмарилион“ и „Недовършени предания“ отново от Толкин, „Месията на Дюна“ на Франк Хърбърт, „Африкански мемоар“ от Ърнест Хемингуей, творби на Артър Кларк, Стивън Кинг, Ричард Морган, Робърт Шекли, Джон Гришам и други.


Николай Гьошев: Занимава се с преводите от френски език в сдружение „Книги-игри“: „Съновидение“, „Сред обръч от пясъци“ и „Герои“, който спечили тазгодишния конкурс „Златна никса“ за най-добро произведение в интерактивния жанр.


Светлана Комогорова – Комата: Вече над 20 години е първопроходец на фантастичното у нас в книга, филм и сериал. Носител на награда „Кръстан Дянков“ (макар и не за фантастика), фен и радетел на Монти Пайтън (които са си фантастични). От портфолиото ѝ е достатъчно да се споменат Пратчет, Геймън, Шекли, Зелазни, Саберхаген, Адамс, Райс, Стивънсън, Робинсън... и Луис Карол.


Юлиян Стойнов: Преводач на множество фантастични книги. Почетен член на Three Rivers SF Society. Сред авторите, които превежда от 1988 г., са Робърт Дохърти, Роджър Зелазни, Филип К. Дик, Майкъл Муркок, Грег Беър, Мартин Скот, Брандън Сандерсън, Айзък Азимов, Франк Хърбърт, Фредерик Пол, Лари Нивън, Дейвид Брин, Урсула Ле Гуин, Робърт Чарлз Уилсън и др.


Оттеглени: Владимир Зарков (по негово желание)

Любим превод за 2015 г. – за издания от 2015 г.

„Беглец по равнините“ – Иън Макдоналд (превод: Петър Тушков)


„Бъдеще“ – Дмитрий Глуховски (превод: Васил Велчев)


„Герои“ – Ерик Берт (превод: Николай Гьошев): Оригиналът на книгата беше написан, без да се ползват глаголи и лични местоимения, което за българския език е неприемливо. Въпреки това преводът се чете леко и е предаден точно спрямо оригинала. Често работата на преводача остава в сянка, но той е основният съавтор, за да може творбата да звучи добре и логично на даден език.


„Дракула“ – Брам Стокър (превод: Слави Ганев): Несъкратено издание на легендарния роман. За качествата на превода свидетелства изключителното богатство на бележки под линия от преводача.


„Други песни“ – Яцек Дукай (превод: Силвия Борисова): Книга от полски автор, със силно специфичен език, съдържащ огромно количество измислени термини и понятия.


„Играч първи, приготви се“ – Ърнест Клайн (превод: Катя Перчинкова): Дебютният роман на Ърнест Клайн е четиво за всеки гийк/нърд/геймър с поне малко сантиментални чувства към старите видеоигри и научнофантастичните филми от 80-те, както и за любителите на антиутопиите.


„Отвъд стената на съня“ – Х.Ф. Лъвкрафт (превод: Адриан Лазаровски): Последният към момента превод на Лъвкрафт, последен и от Адриан, с изпипан език, детайли и атмосфера.


„Посланическото градче“ – Чайна Миевил (превод: Светлана Комогорова – Комата): Миевил е представител на най-новата реформаторска вълна в английската фантастика. Произведенията му, включително и номинираното, са любопитни социални експерименти.


„Последният еднорог“ – Питър С. Бийгъл (превод: Калин М. Ненов, Владимир Полеганов и Желяна Пеева): „Последният еднорог“ е книгата, която вдъхна живот на поредица „Човешката библиотека“. Също като рога на еднорогата, тя сияеше със седефената си светлина и в най-дълбоките тъми, през които сме газили. И ни напомняше, че великите герои се нуждаят от велика скръб, иначе половината им величие остава незабелязано. Девет години по-късно представихме новото ѝ издание: с още по-сресан текст и още повече илюстрации.


„Светулчина поляна“ – Сергей Другал (превод: Светла Йосифова; първа публикация във „ФантАstika 2013-14“): Новелата на Другал е част от цикъла за Института за реставриране на природата – но точно тук фокусът е върху реставрирането на знанията ни за първобитните хора, чрез отглеждането на малки маймунчета с човекоподобни мутации. Преводът е гладък, научно издържан и съразмерно игрив, а бележките под линия се грижат да обогатят общата култура на читателите.


Справедливост“ – Дейвид Брин (превод: Елица Баховска; първа публикация във „ФантАstika 2013-14“): Заради думи като „закарфичен" и „Боклучарно!".

Любима книга за 2015 г. – за издания от 2015 г.

„Зелени разкази (ама наистина)“ – антология: Събира творби, отличени в първия едноименен Копнеж на Човешката библиотека или подбирани дълги години преди това, които ни вдъхновяват да се замислим за връзката ни с целия свят отвъд човека и човечеството. И може би дори да се задействаме, за да я заздравим. Сред фантастите в нея са Теодор Стърджън, Сергей Другал, Александър Карапанчев, Дейвид Брин, Мария Белчева, Борея, Любомир П. Николов, Светла Дамяновска...


„Зъбатите демони“ – Петър Бобев: Роман, завършен през 1979, но издаден за пръв път през 2015 г. Със силна екологична насоченост. Авторът без колебание посочва истинските „демони“ – хората, чието откровено варварство по отношение на майката-природа бързо ще се обърне срещу тях. Неговите предупреждения, за съжаление, са близо до момента да се сбъднат. А тогава Великото равновесие може да се окаже необратимо нарушено… В книгата има и голямо сборно интервю с Петър Бобев.


„Кланица за чародеи“ – Стефан Кръстев: Книга за опасните фантазии и недопустимите истини. За възможно най-мрачния свят, в който човешката същност все пак открива любов и свобода. Принуден от обстоятелствата гангстерски бос ще избере най-странната за статуквото си резиденция, но там ще изживее онова, което ще го накара да почувства бащина любов. Един агент от ЦРУ, най-абсурдният агент, ще се сблъска със служби и сили, пред които ще прилича на квартален доброволец. Един ангел в човешко тяло ще бъде преследван от демон в човешко тяло...


„Лабиринт с разноцветни конци“ – Красимира Стоева: Хумористична фантастика или както авторката я определя – пародия на жанровете. Героите на латиноамериканска сапунка, криминале и фантастика започват парадоксално да разменят местата си.


„Отдел „И“ – Петър Тушков: Един от малкото български опити за „алтернативна“ фантастика. Действието се развива в края на 50-те години на ХХ век, Втората световна е завършила по друг начин, България е в нещо като съветска окупация, има нещо като зомбита, главният герой напомня на Марлоу (на Р. Чандлър) и Емил Боев (на Б. Райнов) – случват му се разни неща и той трябва от оскъдната информация да сглоби цялата история. В последната глава на романа гледната точка изведнъж се сменя радикално и главен герой става друг човек – дребен джебчия с прякор Паганини.


„Ромфея“ – Стефан Кръстев: Борил и Багрена ще трябва да изживеят всичко, което са изживели и изживяват българинът и българката, за да опазят любовта си и да ни има до днес. Призовани от тракийска магия, двамата попадат в божествена работилница – странен съвременен свят, съхранен от началото на човечеството, обитаван от митологични създания, праисторически зверове, очарователни младежи и възрастни хора и от... най-елитните представители на световния шпионаж, родни мутри, няколко убийци-психопати и шайка оскотели мародери.


My Other Face … and more – Lady Pol the Beloved (Полина Лъвчиева): Книгата е на английски език и е разпространявана по време на турнето на русенска блек метъл група в централна и западна Европа. Разказите са в типичния „приказен“ стил на авторката. Издание на Gaiana book&art.


Оттеглени: „В ярката им светлина“ – Йордан Желязков (по негово желание), „Нощно дежурство“ – Нели Цветкова (по нейно желание), „Пепел от мрак“ – Валентин Попов (по негово желание); „Хоризонтите на лудостта“ – Донко Найденов (по негово желание); „451 градуса по Бредбъри“ – антология (по желание на Явор Цанев)


Отхвърлени: „Боговете не са всемогъщи“ – Андрей Филипов (издадена през 2013 г.), „Сълзите на дракона“ – Кръстьо Мушкаров (завършена е през 2016 г.);

Любима книга-игра за 2015 г. – за издания от 2015 г.

„Битката преди Коледа“ – Лейдрин Суийвър: Ларс е откъснат от семейството си навръх Коледа. Той трябва да се отдаде на престъпната си професия за един последен път, да проникне в един от най-охраняваните домове в града и да открадне яйце от масивно злато, инкрустирано със скъпоценни камъни. За него стойността на този предмет обаче е несравнимо по-висока от всички съкровища – с него той възнамерява да откупи живота на своите жена и син, дори това да му коства собствения.


„Ловец на таласъми“ – Георги Караджов: Хумористично-фантастична КИ (градско/urban фентъзи). Изгрява Призрачна луна… И във Варна последният Ловец едва възпира пълчищата таласъми, вампири, върколаци и караконджули.


„Ной“ – Коен Ливингстън: Весела и разтоварваща, с добре постигнат баланс на абсурдното и смехотворното.


„Призвание герой“ 4 – антология: Заради постоянството в издаването на вече 4-ти брой, отличното оформление, разнообразието от истории и старателния процес на редакторска/дизайнерска работа върху тях от страна на журито. Съдържа книгите-игри „Зъби“ на Стефан Стефанов – дарк фентъзи с главен герой вампирка, „Убежището“ – пост/апокалиптична фантастика на Радослав Апостолов, и „Вълча дупка“ на Слави Ганев, в която поемаме ролята на върколак в затънтено българско селце в началото на миналия век.


Оттеглени: „Градска вещица“ – Елена Павлова (по нейно желание)

Любим художник – за цялостен принос

Димитър Стоянов – Димо: Автор е на повече от 700 корици на книги и огромен брой илюстрации. Дълги години рисува комикси за списание „Дъга“ (комикса „Е.Л.О.“). Един от основателите на ИК „Плеяда“ и художник (сам или в съавторство) на голяма част от книгите-игри, издадени от нея. Илюстрира много книги от поредицата „Нова българска фантастика“ на издателство „Аргус“.


Евгений Йорданов: Един от най-характерните художници от списание „Дъга“, както и впоследствие на книги-игри.


Ивайло Иванчев: Автор на комикси, художник-илюстратор и дизайнер на продукции в анимацията. Художник на много книги-игри, публикувани от издателствата „Плеяда“, „Мега“, „Астрала“ и „Хермес“. Сред творбите му се открояват „Изгубеният свят“ (1991), „Справедливите“, „Белият дявол“ (1994) и т.н. Едва на 12-годишна възраст вече има отпечатани комикс страници. Понастоящем работи за гейм студия на австралийска почва.


Калин Николов: Работи в различни области на пластичните изкуства – живопис, графика, карикатура, комикс, плакат и др. Илюстрира и оформя книги и списания, организира множество експозиции с клубни и професионални фантастични картини. Негови изложби са правени в София, Габрово, Хамбург, Атина, Будапеща… Пръв председател на Клуба на художниците фантасти, който всъщност е първата неформална художническа организация у нас. Успешно се изявява и като изкуствовед и журналист, свързан с фантастиката и фентъзито.


Кристина Ценова: Учи 3D анимация в Glasgow Caledonian University. Участвала е и е печелила множество конкурси. В Плевен са проведени две изложби с нейни творби.


Мая Бочева – Wicky: Млада художничка-мечтателка, вдъхновявана от приказки и фентъзи. Илюстрира както свои детски книги, така и на други автори.


Петър Станимиров: Един от най-изтъкнатите български илюстратори, със значителен принос за развитието на българския комикс. Утвърждава се с рисунките си за списанията „Дъга“ и „Чуден свят“ през 80-те години на ХХ век. Художник на първите корици на книги от Стивън Кинг и Дийн Кунц. Няколко години е арт директор и водещ художник на студиото за компютърни игри „Хемимонт Геймс“. Носител на „Гравитон“ за принос във фантастичното изобразително изкуство. Основен илюстратор и художник на корици за „Изток-Запад", издава различни комикс-проекти и детски книги със съдействието на „Кибеа".


Текла Алексиева: Позната преди всичко с над 120-те си корици за фантастичната библиотека „Галактика“ на издателство „Георги Бакалов“. Участвала е в инициативи на наши клубове по фантастика и прогностика и клуба на художниците-фантасти в България „Васил Иванов“ – изложби на фантастичното изкуство и др. Носител на наградата „Гравитон“.


Ясен Гюзелев: Илюстрира книги, сред които „Алиса в страната на чудесата“ и „Алиса в огледалния свят“, „Пинокио“ и много други. Обявен за илюстратор на годината на Международния панаир на книгата в Болоня през 1994 г. Печели наградата „Константин Константинов“ за илюстратор през 2011 г. През 1988-89 г. негови илюстрации се появяват в списание „ФЕП“.

Любим художник за 2015 г. – за художници, представяли свои творби през 2015 г.

Боян Монтеро: Млад български художник, дебютирал във фантастичната илюстрация през 2015 г. с корицата на романа „Малката книга“ на Георги Мерджанов.


Живко Петров: Автор на корици и 2D дизайнер. През 2015 г. илюстрира фантастика за „Сиела“ – „Кутия за птици“ на Малерман, „Бъдеще“ на Глуховски, „Границата“ на Маккамън, „Отвъд разлома“ на Уотс, „Петата купа“ на Симънс...


Ирина Моллова: Творец в арт фотографията и фото манипулацията. Илюстрира романа на Юлиян Ж. Попов „Камък от любов“, който излиза през 2015 г. Една от картините за романа е включена в Осмия международен фотографски салон „Варна 2015“.


Кристина Ценова: През 2015-а печели конкурс за фен арт по „Игрите на глада“ (Дженифър Лорънс обявява името ѝ за победител).


Петър Станимиров: Номиниран е за илюстрациите към „Валкирия“ („Пръстенът на нибелунга“ 2), от колекция „Върхове“ – „Жул Верн“, „Бащите на ужаса“ и „Робърт Хауърд“.


Светлин Велинов: Работи основно за чужбина, в частност за Wizards of the Coast и Magic: the Gathering.


Станислав Андреев – TANGRA: През изминалата година е илюстрирал и няколко детски книжки за рисуване в Канада.

Любим комикс – за цялостен принос

„Редникът от трета рота“: Първият комикс-игра от Новата вълна, който се разпространява безплатно и има 5 изчерпани тиража. Драматизация по едноименния разказ-игра на Кирил Иванов. Запознава децата с основните механики на книгите-игри по забавен начин. Към момента е библиотечна рядкост.


Bion – художник и сценарист Сатанасов: Антиутопичен, фантастичен манга-комикс, който започва да се появява в края на 90-те по страниците на различни издания. Действието се развива в мрачния, пренаселен Турикон, града на боклуците, и вездесъщата Фабрика, където високи технологии и елитна наука съжителстват с невъобразимо човешко падение и гетоизация. Съдбите на низвергнати учени, дребни престъпници, ловци и жертви се преплитат в драматичен визуален разказ.

Любим комикс за 2015 г. – за издания от 2015 г.

„Календар на боговете“: Продукция на „Ателие 309...", част от отбора на „Комикадзе". „Календар на боговете" е плод на труда на малка група приятели, които приемат предизвикателството да създадат комикс в рамките на 10 дни. Историята се развива както в наши дни – в България, така и в миналото – в древния свят на ацтеките. Главните герои трябва да обединят древния свят и да се отърват от потисника, който е в капана на настоящето.


„Ко-миксер“ бр. 6 – антология: „Ко-миксер“ е годишно издание за комикси, поддържано от три млади художнички, които се опитват да запълнят празнината в родното книгоиздаване. Темата на бр. 6 (2015) е „Чудо“ и изданието съчетава разнообразни визии и двуезични истории в едно книжно тяло. Включва Living in Enlightenment, „Мляко“ и други.


DragonLast – художник и сценарист Сатанасов: През 2015-а DragonLast набра скорост. Дотук са излезли три броя, в които комиксът даде заявка за значима история. Страници от комикса може да намерите тук.

Любима фантастична творба за деца за 2015 г. – за произведения от всички изкуства (литература, кино, театър, музика…) за деца от 2015 г.

„Бъди ми приятел“ – Юлия Спиридонова: Книгата ни среща с приключенията на едно жабче, при това краставо. То е отритнато от своите, защото е различно от тях. В своето пътешествие извън блатото се среща с красивата самодива, чийто танц е вълшебен; с алчния талъсъм с магическото съкровище; с ламята, змея и добрия и благороден стопанин, както и със старата вещица с грозния нос, за да открие, че нито красотата, нито богатството, нито силата и властта, дори добротата не могат да заменят истинската нужда на всяко живо същество да обича и да получава обич.


Българ 2: Лабиринтът на времето – Неделчо Богданов и Робърт Блонд: По едноименния анимационен сериал и пълнометражен филм. Втората част не е свързана с предходната, но е по-зряла и предоставя на децата повече предизвикателства, развивайки логическото им мислене.


„Малките магьосници от 0-III. Произшествие второ: Принц Храбър и Небесното кралство“ – Диляна Крусева: Фентъзи трилогията за деца „Малките магьосници от О-III“ разказва за тримата малки магьосници Или-Или Енциклопедията, Мишо Меденката и Веселка Засмяна Намръщеното чудовище. В „Принц Храбър и Небесното кралство“ героите се отправят към Сапфирения град, столицата на Небесното кралство. Там разбират, че бащата на Храбър – кралят, е изчезнал, и тръгват по следите му. Историята е динамична и изпълнена с вълшебства.


„Плюм речното духче / Sploosh the Nix“ – автор и художник Росана Новаковска: Приказка-игра за водно духче, което тръгва на приключение по реката. Отличава се с рисуваните (с маслени бои) илюстрации, специално за книгата. Изданието е двуезично, на български и английски.


„Пук“ – режисьор Анри Кулев, сценарист Валери Петров: По едноименната приказка, част от книгата за деца „Пет приказки“ (1986) на Валери Петров. Малката Лили е на телефона, слушайки трепетно приказка. Внезапно приказката оживява и Лили се гмурва в океанските дълбини. Докато търси безценна перла с магическа сила, тя среща всякакви риби и раци. Филмът е създаден със смесена техника – игрален на сушата и рисуван под водата, с 15 песни по стиховете на Валери Петров.


„Унки и великаните: Трета книга за татковци“ – Иван Раденков: В третата книжка от поредицата „Книга за татковци“ се срещаме с нестандартния изобретател Просперо, една „очарователна“ мечка, два-три великана и една зеленуково-плодова мистерия, която ще поизпоти славния детектив Унки Марлюнки. Джони Марльони и неговите приятели ще преживеят една седмица в гората на зелено училище, която едва ли ще забравят някога. Авторът кара читателя да играе и изобретява, докато чете, а има и малък екшън комикс.


Оттеглени: „Призвание герой“ 4 – антология (припокрива се с „Любима книга-игра за 2015 г.“)


Отхвърлени: „Още по-голямото приключение на малкото таласъмче“ (излязла през 2014 г.); „Мина и магията за предсказание“ (съдържанието е идентично с първото издание от 2007 г.), „Как Сърдел направи ремонт“ (представена през 2014 г.), The Autobiography of Mercutio Polinski – Генадия Кортова (липсва доказателствен линк, че преводът е излязъл през 2015 г.; оригиналът, „„Автобиографична книга на Меркуцио Полински“, е издаден през 2014 г.)

Любим дебют за 2015 г. – за дебютни творби (книги или картини), появили се през 2015 г.

„Камък от любов – Юлиян Ж. Попов: Героите на романа изживяват приключения между магическото и реалното, като за фон служат Персия и останалият свят през 13-и век. Магия, мистерия, нови приятелства и люти битки, красиви думи и копнеж за красота... Романът следва традицията на „1001 нощи“, от чиято фантазия е вдъхновен.


„Малката книга“ – Георги Мерджанов: Епично фентъзи пътешествие през София, в което има любов, смърт, драматични обрати, изпълзели от преизподнята създания и богини, продаващи маслини на пазара. Въображението на автора ще ви потопи със смях и тъга в черните сенки на градските потайности, ще ви люшка напред-назад в минало и настояще, между възможно и невъзможно.


„Мъртва магия“ – Кръстьо Мушкаров: Романът „живее“ на ръба между фантастиката и фентъзито. Защото дали с технологии, или с магии, и двата жанра ни пренасят в непознати, красиви и мистични светове, в които битката между Доброто и Злото е ограничена само от въображението на автора и неговите читатели. В книгата технологиите и магията се сблъскват в битка за правото на съществуване на човешкия род. Сваля се свободно.


„Нощта на скорпиона“ – Мария Гюзелева: Какво се случва, когато две деца развият телепатични способности? А когато двама възрастни разкрият отдавна пазена тайна? Действието се развива в една алтернативна (ала добре позната) България. С отличие в Конкурса за български фентъзи романи, проведен от „Сборище на трубадури“, „Човешката библиотека“ и издателство MBG Books през 2012 г. Сваля се с поискване.


„Трубадур“ – Стефан Д. Стефанов: Роман, стъпил на етно-митология и българска съвременност едновременно – отлично конструиран и пълен с неочаквани обрати. Добрите намерения водят в Ада – и точно по този път е тръгнал Трубадур: мъж без минало и без бъдеще. Една погрешна дума – незачитане на местното табу в затънтен български край – го захвърля в смъртоносно приключение. Ако си изпратил любимата си в Отвъдното, сам трябва да я върнеш. А не го ли сториш, ще загинеш до седем дни...


Оттеглени: „Убежище“ (в „Призвание герой 4“) – Радослав Апостолов (припокрива се с номинацията на „Призвание герой“ 4 в „Книга-игра“)


Отхвърлени: „Отдел „И“ – Петър Тушков (не е дебют), „Седемте живота на Мая“ – Красимира Стоева (не е дебют, нито е фантастична)

Любима компютърна игра за 2015 г. – за заглавия от 2015 г.

Cluster Six – гейм-дизайнер Божидар Грозданов: Endless runner за iOS и tvOS с научнофантастичен сетинг. Номиниран предимно заради визията и музиката.


Dash Legends – гейм-дизайнер Петър Петров: 2D real-time multiplayer racing platformer. Състезателна игра, в която четирима играчи се надпреварват и саботират посредством специални умения и оръжия.


Victor Vran – гейм-дизайнери Боян Иванов и Боян Спасов: RPG игра, създадена от българското независимо студио „Хемимонт Геймс“. Историята на играта се развива в готическа фентъзи приказка, в чиито свят се преплитат магия и наука. Играчът се превъплъщава в ролята на Виктор Вран – ловец на демони, който пристига във фентъзи града Загоравия, за да помогне на жителите му да се противопоставят на демонска зараза от неизвестен произход.


Отхвърлени: „Ходът на историята“ (не е българска, нито фантастична); Sunless Sea (не е българска)

Любимо визуално представление за 2015 г. – за постановки, пиеси, филми, сериали (цели или отделни епизоди), уебсериали, видеоклипове с фантастични елементи, представени през 2015 г.

„Как да надебелеем здравословно“ – режисьор Кеворк Асланян, сценаристи Кеворк Асланян и Георги Мерджанов: В един свят, където гравитацията е нарушена и хората под 120 кг отлитат в небето, Константин никога не е излизал от апартамента, в който живее с баща си. Докато един ден красивата пухкава стюардеса, която се нанася в сградата, не променя всичко… Може да се насладите на филма на този линк.


Отхвърлени: Изложба с илюстрации For fantasy (изложбите не влизат в тази категория); Ex Machina (не е български)

Любимо ролево/ЛАРП събитие за 2015 г. – за събития от 2015 г.

„Една нощ през самотния октомври“: Единствената до момента pervasive LARP игра в България, вдъхновена от едноименното произведение на Роджър Зелазни. Играчите са разпределени в две фракции: Отварячи и Затварячи. В рамките на една седмица, съчетавайки реалния живот с няколко часа ролева игра, те изпълняват състезателни задачи, за да натрупат повече сила за вечерта на кулминацията.


ЛАРП на зимното слънцестоене: Отлично организирано събитие, което продължава традициите на старата школа в българските ЛАРП игри, характеризираща се с по-голяма динамичност и много по-улеснена система от правила и механики в сравнение с останалите.


Миритрас II: Кървава война: ЛАРП-ът е продължение на първата част „Надмощие в Миритрас“ и е по Света на Миритрас и Истрия. За разлика от първия тази игра беше по-бойно ориентирана.


Ролкон 2015: Първи ЛАРП конвент, по време на който бяха проведени презентации и дискусии за ролевите игри на живо и имаше разположени щандове, където да се показват и изработват ЛАРП оръжия и доспехи. Тогава за първи път беше проведена и т.нар. ролплей работилница, която постигна голям успех, и през април 2016-а беше проведено цяло събитие на тази тема. В Ролкона участваха и колеги от Airsoft сферата. Конвентът е подходящ не само за непознати с хобито хора, но и с вече занимаващи се ЛАРПъри.


Септемврийски ЛАРП по Драконовия свят – The Fog: Revelations: Сетингът на тази игра се развива от 2010 година. Годишно има по 2-4 събития в този свят, който разполага с лична икономическа и политическа система, както и свое летоброене. Събитията са посещавани от все повече чужденци и се разраства до степен на застрояване на реални сгради: банка, магическа академия, научен институт, кръчма и крепости. За 2015 г. се състояха четири игри от поредицата, като номинацията е за най-голямата от тях, провела се през септември. Участваха над 150 души.


Сталкер VII: Чужда земя: „Сталкер“ е единствената научнофантастична поредица на българската ЛАРП сцена. Създадена по мотиви на романа „Пикник край пътя“ на братя Стругацки, съдържа собствена оригинална история и отлично развита игрова механика. Седмото издание на поредицата от 2015 г. включи иновативни елементи и в двата аспекта – история и механика.

Любимо списание – за цялостен принос

Върколак / Зона-F: Учредено и издавано от Агоп Мелконян и Петър Кърджилов (по-късно издател става Олег Чернев). Общо 57 броя (22 бр. като „Върколак“ и 35 бр. като „Зона-F"). Десетки фенове и бъдещи писатели са тръгнали от запознанството си с това списание. „Върколак“ съдържа само разкази (български и преводни), докато в „Зона-F“ са публикувани и други материали. И в двете са помествани текстове от провеждани чрез списанието конкурси за български фантастични разкази.


Други светове: Под заглавието „Други светове (фантастика и разкази на ужаса)“ през 1991-92 г. са издадени 18 броя във вестникарски формат и два броя във формат на списание. По-късно излизат още три броя в отделна поредица, също с формат на списание. Основател и издател е Александър Попов.


ФЕП (Фантастика, евристика, прогностика): Първото професионално списание за фантастика в България, излизало от 1988 до 1991 г. (през последната година като „Фантастика"). Издадени са 22 броя (един от тях е двоен). Освен разкази (български и преводни) публикува статии, интервюта, картини, информация за клубния живот в страната и др. Дава начало на творческия път на редица писатели и обединява феновете от клубното движение в страната.



Оттеглени: „Списание за книги-игри“ (припокрива се с „Любим фензин“)

Любимо списание за 2015 г. – за принос през 2015 г.

Няма участващи номинации за 2016 година.


Оттеглени: „Дракус“ (по желание на Явор Цанев), „Списание за книги-игри“ (припокрива се с „Любим фензин“)

Любим фензин – за цялостен принос

„Списание за книги-игри“: Започва да излиза през 2012 г. Предлага трибуна на млади автори и илюстратори, фантасти и не само. С всеки следващ брой повишава обема и професионалното си ниво. Разгледайте броевете му дотук: 1, 2, 3, 4, 5, 6.


„Фентернет“: Фензин за фантастика, прогностика и фаКтастика. Основател и съставител е Атанас П. Славов, а особено активен от редакционния му екип е Александър Карапанчев. От 2000 г. излиза в електронен вид, но от 2001-ва се появява и на хартия. Като специални негови издания са публикувани юбилейните сборници с луксозен печат „Лемтернет“, „Калвино.net“ и „Измерения и модели“. Носител на награда за уникални проекти от Булгакон 2011 и на приза „Еврокон 2003“ за най-добър фензин.

Любим фензин за 2015 г. – за принос през 2015 г.

„Списание за книги-игри“: През 2015-а излизат бр. 4 и 5. Брой 4 съдържа „Финалът“ – победител в конкурс на форума към knigi-igri.bg. Брой 5 е с удвоен обем, формат и тираж спрямо предишните. Съдържа голямо количество илюстрации, правени специално за произведенията, интервю и игротека.


„Тера фантастика“: През 2015 г. излиза брой 15, посветен на 40-годишнината на клуб „А. и Б. Стругацки“ (Пазарджик). В съдържанието личат множество български разкази, преводни такива на Хауърд Фаст, Робърт Шекли, Жул Верн, Станислав Лем, Рей Бредбъри, интервюта с Ким Стенли Робинсън и Станислав Лем, обширна статия на Румен Дешков за живота и творчеството на Харлан Елисън, статии от А. и Б. Стругацки, Чайна Миевил, Михаил Шавшин и др.

Любим сайт – за цялостен принос

bgf.zavinagi.org: Oнлайн енциклопедия на принципа на Wikipedia, която съдържа най-обширната известна към момента информация (над 6000 статии) за българските фантасти от зората на жанра до сега.


knigi-igri.bg: Създаден още през 2010 г. като knigi-igri.net, сайтът си поставя за задача да събере и направи достъпни за новото поколение книгите-игри от 90-те, когато родни автори бяха по-тиражирани от преводните. Привлича старите автори да отговарят на въпроси от читателите си. Организира множество конкурси за нови автори. Кампанията „От големи за малки деца“ събира стари книги-игри, раздава ги на младите читатели на живи събития и учредява Библиотечен фонд, а нейната подкампания „От големи за малки деца“ протяга ръка“ създава специализирана библиотека за интерактивна литература на площад „Славейков“.


peterbobev.eu: Посветен изключително на творчеството на писателя Петър Бобев (1914-1997). Предлага изчерпателна библиография на самостоятелните му издания у нас и в чужбина, както и не по-малко подробна библиография на публикациите му в българската периодика. Освен това включва снимки, интервюта с Бобев, разнообразни спомени и статии за него, подробен именен показалец. Информацията в различните раздели се обновява постоянно. Основател и собственик на сайта е Мирослав Игнатов.


SciFi.bg: Онлайн списание за научна фантастика, чиято цел е да популяризира жанра в България и да обедини феновете в сплотена група. Списанието е насочено към хората с въображение, които не признават пределите на ежедневието.


ShadowDance: Появява се на бял свят на 7 юли 2000 г. с идеята да е онлайн списание за научна фантастика и фентъзи. За над 15 години съществуване на страниците му са публикувани стотици рецензии на книги, филми, сериали и игри в любимите жанрове, а екипът му се стреми всячески да популяризира фантастичното във всичките му проявления.


sfbg.us: Сайт с информация за книги от фантастичните жанрове, публикувани в България. В него са представени и периодични издания като „ФЕП“ и „Тера фантастика“. Включва и биографични данни за авторите. Основната му цел е достоверност на информацията. Над 99% от съдържанието са въведени лично от автора на страниците; останалата информация (под 1%) е вкарана на базата на снимки или сканирани изображения на книги. В данните не се попълва нищо, което не е вписано в съответното издание. Основател и собственик на сайта е Златко Петков.

Любим сайт за 2015 г. – за принос през 2015 г.

Сборище на трубадури: Активен сайт с много материали и инициативи за фантастичното с акценти върху българска и преводна проза, поезия, новини, рецензии на книги, филмови ревюта и тематични статии. За списанието публикуват и работят активно участващи във фендъма блогъри, писатели, поети, преводачи и критици. През 2015 г. за четвърти пореден път проведе конкурс за кратък фантастичен разказ на името на Агоп Мелконян в сполучлив опит за популяризиране на българските автори. Има награда от Булгакон 2015.


SciFi.bg: виж „Любим сайт“.


ShadowDance: Заради ежедневно излизащите материали, широтата на погледа върху жанра и върху сферите на културата и забавлението, които засяга – литература, кино, телевизия, игри в различни форми. Заради периодичните и зачестяващи едромащабни начинания, били те обемни (поредици от) статии, или опити за въвличане на разнообразни общности от фендъма в съвместни проекти, като течащата инициатива по запознаване с различни важни негови елементи на страниците на сайта и участието в журито на конкурси като последното издание на „Агоп Мелконян“.

Любим популяризатор – за цялостен принос

Александър Карапанчев (и екипът на клуб „Иван Ефремов“): Един от учредителите на клуба „Иван Ефремов“ и издателствата за фантастика „Ролис“, „Орфия“ и „Аргус“. Редактор в първото жанрово списание у нас „ФЕП – Фантастика, евристика, прогностика“, в издателство „ЕГИ“ и в алманасите „Български фантастични ВАЯНИЯ“ и „ФантАstika“. Ръководи секция „Съставители“ в Дружеството на българските фантасти „Тера Фантазия“. Автор на стотици информативни публикации във форума на клуб „Ефремов“ (под псевдонима alexandrit) и в сайта „Сборище на трубадури“.


Атанас П. Славов: Един от създателите и двигателите на бургаския клуб „Терра Фантазия“ и софийския „Иван Ефремов“, на Човешката библиотека и Дружеството на българските фантасти „Тера Фантазия“, на фензина „Фентернет“ и алманаха „ФантАstika“, на двата Фантастивала и кинолекторията „10 национални фантастики“ в музея „Земята и хората“, на множество антологии и международни партньорства... все домове за зажаднелите фантастичното и прегладнелите за чоВечно бъдеще.


Григор Гачев: През 2006 г. създава онлайн енциклопедията БГ-Фантастика и я обгрижва до ден днешен. Тази година проектът надхвърли 6000 речникови единици; отпечатани на хартия, те биха изпълнили близо 10 000 страници.


Екипът на Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“: Дружеството е създадено през 2009 г. Включва над 35 активни дейци на фантастиката – писатели, преводачи, художници, кинотворци и др. Председател е Атанас П. Славов, зам.-председател – Янчо Чолаков, а секретар – Александър Карапанчев. Периодичните му издания са алманахът „ФантАstika“ и списание „Фентернет“; публикувало е юбилейните сборници „Лемтернет“, „Калвино.net“, „Измерения и модели“ и антологията „Фантастихия“. Организира редица национални конвенти, между които и два Фантастивала.


Иван Крумов: Създава издателствата за фантастика „Камея“ и „Квазар“. От 2001 г. издава над 20 романа и сборника в поредицата „Българска фантастика XXI“, включително 7-те антологии с отличени разкази от конкурсите „Таласъмия“. Главен организатор (заедно с Росица Дечева) на Еврокон 2004 в Пловдив – единствения европейски фестивал на фантастиката в България след '89-а.


Книжно момиче: Тя ни запознава със скритите съкровища на българската литература и успява да покаже дори капката положителна емоция, която може да се изстиска от една творба. Ако някога ви стане тъпо, гадно, мрачно и ви се струва, че българската литература е достигнала чакъла под дъното – наминете през нейния блог и ще видите бисерчето, светещо в мрака... или поне прекрасно полирано оловно топче.


Кристиана Тошева (и екипът на Фентъзи ЛАРП Център): Лейди Тиана е сърце (и здрава гърбина) на Фентъзи ЛАРП Център. Там неуморно насърчава българските автори (с конкурси и представяния), ларпъри, а отскоро и всички други фенове – с ей този календар. Възползвайте се. 😉 Тя е и сред движещите сили на Националните фантастични награди, от самото им начало. Всъщност без нея тая година нямаше да има НФН…


Кънчо Кожухаров: През 2009 г. учредява международния конкурс за фантастични разкази „Златен кан“ и го провежда в три поредни години; през 2011 г. пристигат над 360 текста, от 16 различни държави. Издава общо пет сборника с отличените разкази. Изплаща достойни хонорари на всички автори. През 2009-а организира и фестивала „Златен кан“ в Благоевград.


Николай Близнаков: През 1977 г. основава пловдивския клуб „XXI век“. Между 1978 и 1982 г. ръководи конкурса „2001“ – за всестранно развити личности („бъдещия човек“). През 80-те създава център „Въображение и творчество“ с Музей на фантастиката и организира пет Фестивала на фантастиката и прогностиката в Пловдив, на които се събират хиляди фенове. През 90-те учредява издателство „Неохрон“, издава поредицата „SF трилър“ и въвежда специалността „Футурология и социология“ в ПУ „Паисий Хилендарски“.


Юрий Илков – Генерала: Една от най-познатите фигури от фендъма, която вече над 40 години неуморно се грижи за популяризиране на фантастиката, в това число и българската. Дългогодишен фен и автор на критика в областта на фантастиката, съставител, редактор и издател (15 броя на списание „Тера фантастика“, поредица „Тера фантастика“ за български и преводни произведения). Дългогодишен председател на клубовете „А. и Б. Стругацки“ (Пазарджик) и „Иван Ефремов“ (София).

Любим популяризатор за 2015 г. – за принос през 2015 г.

Александър Попов – Random (и екипът на ShadowDance): Въплъщение на приказката на Гьоте: Never hurry, never stop. Основната причина за подема на ShadowDance в последните 2 години; идеен и практически двигател на повечето едромащабни инициативи на сайта, например ролята му в редакционните, редакторското му участие в големите статии през последната година, както и основната му роля в Клубa по обсъждане на фантастика в книжарница „Гринуич“ и Фантастичния кино-клуб в Културен център G8.


Атанас П. Славов: През 2015-а алманахът „ФантАstika“, в който Атанас представя прогресивни и топли родни фантасти, взе европейската награда Best Magazine на Еврокона в Петербург. А после беше поискан за преиздаване от голямо българско издателство -> стигнахме до още наши съмишленици.


Георги Недялков, Николай Чолаков и Златко Петков (създатели на „Фантастично читалище“): „Фантастично читалище“ е опит за събиране в един сайт на всички публикации на фантастика (родни и преводни) в българския периодичен печат. Хвърленият за тази цел труд е изключителен. Сайтът се посещава и съдържанието му се сваля от различни български общности по света. През 2015 г. бяха качени огромен брой текстове.


Екипът на „Сборище на трубадури“: През 2015 г. екипът на „Сборището“ увеличи в голяма степен дейността си. Организирането на конкурса за разказ на името на Агоп Мелконян спомага за развитието и популяризирането на българската фантастика. Петото поредно издание на конкурса отбеляза дори международно участие и приключи с връчване на наградите в лит. кафе-клуб „Перото“, където присъстваха множество български писатели фантасти.


Книжно момиче: През изминалата година тя ни представи осем свои рецензии. Може на някого това да се вижда малко, но по-голяма доза позитивизъм би ви довела до пристрастяване и ще ви накара почти всекидневно да презареждате блога ѝ за нова публикация или поне коментар от някой дребосърц.


Кристиана Тошева (и екипът на Фентъзи ЛАРП Център): Участвахте ли в конкурса „Забравеният запад“? А в миналогодишните НФН? Без тия юнакини и юначини нямаше да ги има. 😉


Николай Николов – Козия и „Истории от някога“: „Истории от някога“ е инициатива, която насърчава писатели на фентъзи, научна фантастика и хорър да четат свои разкази пред публика. Всеки месец се задава тема и се приемат кратки текстове. Избират се 10-тина от тях, които да се представят на живо, обикновено в софийския бар „Дак“. Ако авторите нямат възможност да прочетат своите творби, ги отменя техен представител или човек от екипа на „Истории от някога“.


Anna Hells: Списва блога „Фентъзийното място на Ана Хелс". Дръзка вълшебница с ярка индивидуалност и дяволита усмивка. Една от дарбите ѝ е да представя изкусно книги – дори светът на фантастичното да не фигурира в картата ти с неизследвани територии, които би желал да посетиш, текстовете на Ана ще те подмамят да го проучиш. Друг неин талант е конструирането на криле :). Прочети някой от отзивите ѝ за творби от млади български автори и ще разбереш какво имаме предвид.


Оттеглени: Явор Цанев и екипът на изд. Gaiana book & art studio (по негово желание)

Гранд-майстор на фантастиката – за цялостен принос и над 20-годишна дейност

Адриан Лазаровски: Завършил българска филология в Софийски университет „Св. Кл. Охридски“, където защитава дипломна работа на тема „Преображенията на готическото в романа „1984“ от Джордж Оруел“. Работил като преводач и редактор на свободна практика и има преведени над 45 книги от руски и английски език. Сред техните автори са Владимир Набоков, Рей Бредбъри, Роалд Дал, Ричард Матисън, Робърт Блох, Лорд Дансени, Дийн Кунц, Крис Удинг, Стивън Кинг, Хауърд Лъвкрафт.


Емануел Икономов: С голям принос в няколко направления на фантастиката – като автор, преводач, издател (издателства „Аргус“ и „ЕГИ"). Основател е на поредицата „Нова българска фантастика“ и конкурса „Фантастика през 100 очи“, както и на годишника за фантастично изкуство „Български фантастични ВАЯНИЯ“.


Калин Николов: Освен като художник (виж „Любим художник“) има съществен принос към фантастиката и в други нейни проявления. През 1983 г., по идея на Ивайло Рунев, създава Национален клуб на художниците фантасти, който от 1984 г. носи името на художника Васил Иванов. От 1983 до 1989 г. oрганизира всички клубни и общи изложби на фантастично изкуство и изнася редица лекции в клубовете по фантастика и прогностика в страната. Организира всички клубни експозиции от Общата изложба на българските художници фантасти в Пловдив през 1985 г.


Любомир Николов – Нарви: виж „Любим писател“. (А и „защото има излъчването на благия магус Сиян“.)


Любен Дилов: виж „Любим писател“.


Петър Бобев: Наред с другите си творби създава едни от най-четените български научнофантастични и фантастично-приключенски произведения. Започвайки от 1958 г. („Гущерът от ледовете“) чак до смъртта си, в продължение на близо 40 години, редовно издава творби с фантастична тематика. Публикуването на неиздавани приживе произведения продължава и в наши дни.


Петър Станимиров: Част от „новата“ вълна художници, той е сред най-виновните за запалването на поколението от 80-те по фантастичното, с комиксите „Дъга“, „Чуден свят“ и „Разкази в картинки“. Първопроходец в света на ужасите у нас с издателство „Плеяда“ и кориците на Кинг и Кунц; а в книгите-игри – с издателство „Мега“. Оставя следа и в компютърните игри („Хемимонт“). Номинацията е за съвкупен принос като художник, издател и двигател на българската фантастика.


Светослав Славчев: Виж „Любим писател“.